Фьодор Апраксин – адмиралският чичо на Петър Велики
Ако не е шумният и сенчест архитектурен търговски комплекс „ Апраксин двор “ в Санкт-Петербург, оскъдните споменавания в учебници и справочници, както и общата популярност на дворянския жанр Апраксини, за Фьодор Матвеевич Апраксин сигурно нямаше да си спомнят. Така се случило, че той не оставил дълбока диря. Следа оставили скандални персонажи в съветската история като, да вземем за пример, Александър Меншиков или Франц Лефорт.
Но Апраксин е някъде на втория ред, в сянката на Петър Велики, дружно с Б. П. Шереметев, А. И. Репнин, М. М. Голицин, Й. Брус и други велможи на първия съветски император.
А обикновено за хора от ранга и с постиженията на Федор Матвеевич Апраксин (1661 – 1728) – чичо на Петър Велики, се написа доста повече. Той почнал като царски стюард, бил губернатор на Астрахан, воювал против турците и строял първия съветски флот. По време на Северната война (1700-1721) взел участие в много славни борби: блестящата защита на Санкт-Петербург (1708), победоносната блокада на Виборг (1710) и завладяването на Кексхолм, завладяването на Хелсингфорс и Або (1713), триумфалния погром на шведите при Гангут (1714).
Апраксин командвал различни войски и Балтийския флот, заслужил графска купа, получил ордените „ Андрей Първозвани “ и „ Александър Невски “, и един от първите носел званието генерал-адмирал на Негово императорско величество. Графът направил своя принос и на държавното поприще – от 1717 г. бил сенатор и президент на Адмиралтейската гилдия (затова е именуван още „ първият военно-морски министър на Русия “), генерал-губернатор на Естландия, влизал във Върховния скришен съвет.
Въпреки очевидната забележителна роля на адмирала, нито един историк все още не е разгледал внимателно живота на граф Апраксин. Съответно знаем малко за него. Дали е бил умен или малоумен, почтен или подъл, лаком или щедър… Защо се издигнал и по какъв начин се справял, посредством на какви човешки качества?
В мъглата на историята човек не може да различи появяването на Апраксин. Очевидно той бил изпълнителен и знаел по какъв начин да реализира резултат, когато императорът поставял ясни военни цели. От друга страна, адмиралът се боял да поеме лична отговорност и предпочитал в трудна обстановка да изчака заповед, преди да стартира да работи (което на война въпреки всичко не е най-хубавата линия на характера).
Известни са още някои детайлности, не само за военните му каузи. Например, Апраксин споделял тогавашния неизкореним недостатък, който Петър толкова се пробва да преодолее – корупцията. Два пъти адмиралът попадал в случаи на присвояване на държавни средства. Веднъж, през 1714 година, се отървал единствено с санкция за допускане на кражба на подчинени, а друг път (1718 г.) следствието потвърдило персоналната виновност на Апраксин. Заради това той бил задържан, изгубил купата си на граф и цялото си имущество – обаче, Петър заменил тази присъда още веднъж с санкция, като взел поради заслугите на адмирала.
Съвременниците се изричат за Апраксин по друг метод, от време на време спорно. Често се загатва користолюбието му.
Британският дипломат Чарлз Уитуърт написа, че адмиралът е „ доста злопаметен и охотно получава дарове “. Първият испански дипломат в Русия Джеймс Фицджеймс Лирия оставя сходно изложение: „ доста лаком, поради което едвам не загина “. Англичанинът на руска работа Дж. Пери направо упреквал Апраксин в измама – графът постоянно бавел заплатите и „ не се вълнува за честното осъществяване на думата си “. Шведът в съветски плен Еренмалм означи, че графът е нечовечен и има безчовечен манталитет, „ той е воден от извънреден нарцисизъм и непоносима съветска упоритост “. Други, като датчанинът Г. Грунд, сочат, че адмирал Апраксин въобще не разбирал от политика и военно-морско дело.
Но тук, наподобява, просто чужденците ревнуват, тъй като желали да заемат повече офицерски постове в Русия – царят плащал добре. Апраксин им отвръщал с цялостна реципрочност. Консервативен човек, той не харесвал чужденците и съжалявал за „ положителното остаряло време “, разрушено от Петър.
Обаче пък други чужденци, в противен случай: оповестяват, че Апраксин бил доста деятелен и упорит, остроумен и справедлив, „ има положителни връзки с всички, самоуверен е (макар и не безумно), „ прави усещане на добър и честен човек “.
Сред самите руснаци графът като цяло си спечелил забележителна известност на достоверен, общителен и интелигентен човек, който имал „ откровено предпочитание да бъде потребен на всички “.
Как да разбираем загадката на адмирала граф Фьодор Апраксин? Едно за него е ясно с цялостна сигурност: той бил невероятен човек измежду строителите на нова Русия по времето на Петър Велики – и занапред чака своите биографи.
–
